Какво се случи през юни? Топ финансовите новините на едно място

В сезона когато крими и любовните романи са по - популярни от вестниците и онлайн новините, ние събрахме някои от най-големите финансови новини на месеца.

Летни ваканции и бързи кредити

Асоциацията за защита на потребителите публикува резултатите от последните проучвания сред Българските консуматори. Резултатите показват, че за последните 2 месеца се наблюдава ръст на бързите кредити с 10%. Като главната причина за взимането на кредит, потребителите посочват почивка на море. Интервюираните завяват, че са готови да отделят повече от половината си заплата за лятна почивка – 56%.

Между 500 и 1000 лв. са най-търсените бързи заеми за почивка от българи живеещи в България. Интересен прецедент е, че българи живеещи в чужбина кандидатстват за бързи кредити за суми в рамките на 2000 до 5000 лв. Според проучването целта на тези кредити е дълга лятна почивка на нашето Черноморие.

Друг интересен факт от проучването е за какво се теглят най-много бързи кредити в страната. Топ 3 включва почивка в България или в чужбина, стокови кредити и заеми до заплата. Кредитите до заплата са средно в размер 300 лв. и биват върнати при следващия доход на потребителя. Стоковите кредити обхващат заеми на бяла и черна техника, ремонти и модернизация на дома. Повече информация от проучването на Асоциацията за защита на потребителите можете да прочетете тук.

Още по темата за летните ваканции и бюджети биват разисквани от Новините на NOVA. Те отговарят на въпросите как да намери най – подходящия заем за почивката и как да избегнем трупането на дългове след това?

Според репортажа лятната ваканция е задължителна за почти всеки българин. Много от хората ежемесечно заделят средства, за да се насладят на лятото и морето. 7% от хората откриват депозит в банка с цел събиране на пари за ваканция. Според банкерът Левон Хампарцумян, спестяването не е честа практика сред младите хора. За това често младите хора прибягват до кредити когато желаят да се поглезят с хубава ваканция. Най – често се теглят заеми около 800 лв. със срок на връщане до няколко месеца.

Специалисти твърдят, че златното правило, при теглене на бърз кредит, е месечната вноската по кредита да не надвишава 30% от доходите на потребителя. Например при доход от 1500лв, вноските по кредита/кредитите, които имаме не бива да надвишава 450 лв. Бъдете сигурни, че към тези 450 лв. са начислени всички месечни такси, за да не останете неприятно изненадани на края на месеца. Не забравяйте, че тук на moneezy.com можете да сравните оферти за бързи кредити от популярни заемодатели, с цел да намерите най-изгодния онлайн кредит.

Къде трудът е най-високо оценен? Най-високите средни заплати за страната

В коя община са най-високите средностатистически заплати? На този въпрос отговаря Института за пазарна икономика (ИПИ). Данните за 2018 все още не са налични, но най-високата средна заплата за България към 2017 е регистрирана в община Челопеч – 2178 лв. Преди да извадите картите и да се зачудите „Какво се случва в тази община?“, бързаме да Ви отговорим на въпроса. Челопеч е най-голямото и богато медно-златно-пиритно находище в Европа.

На второ място се нарежда община Козлодуй със средна заплата от 1790лв. Атомната електроцентрала е единствената в Бъгария и най-голямата в региона. От откриването си през 1974г., централата е един от най-големите работодатели в България.

Големите енергийни компании хранят хората в Раднево и Гълъбово, които се нареждат на трето и четвърто място в класацията, със средни заплати от с 1657лв. и 1610лв. Повече по темата можете да намерите тук.

Онлайн банкиране?

Проучване на Mastercard показа, че 67% от българите са заинтересовани в дигиталното банкиране. Като главни причини за интереса са изтъкнати бързината и удобството на услугата. Всеки трети българин използва финансови онлайн услуги поне веднъж в месеца, за 28% от населението онлайн банкирането е ежедневие. Компаниите, които предлагат технологията на мобилните портфейли в България са A1, phyre, icard и FiBank.

С ръста на дигитализацията за последните години, сигурността става все по-голямо притеснение за потребителя. Особено що се отнася до пари и лични финанси. От септември 2019, двуфакторна идентификация и други форми на сигурност като биометрични данни стават задължителна в дигиталната банковата индустрия. Научете повече за дигиталното бъдеще тук.