Каква беше финансовата ситуация през януари 2020?

Новогодишните празници белязаха края на 2019 година и сега е време не само да се върнем към работното ежедневие, но и да се замислим върху изминалата година. Настъпването на тази нова година, беляза и настъпването на новото десетилетие. Мнозина от нас си правят равносметка за всичко случило се през изминалите години и си задават нови цели, които да гонят през следващите месеци.

Януари е вече зад гърба ни, но обзора на финансовите новини за началото на годината тепърва предстой. Готови ли сте финансовите равносметки на българските банки? Какви цели за новото десетилетие бихте им поставили Вие?

Печалбите на банките за 2019 г. е 1.675 млрд. лв.

Въпреки, че числото от 1.675 млрд. лв. звучи доста внушително, равносметката за 2019 година е с 3 млн. лв. под реализираното за 2018 г.

За 2019 г. банките запазват основния си приходоизточник – нетния лихвен доход, който бележи покачване от 0.12%. Това се постигна с покачване на обема на ипотечните кредити и потребителските заеми. Ниските лихви върху ипотечните кредити направиха пазара много конкурентен. Активността на пазара продължава да набира скорост - отчита се увеличение на потребителските кредити с 20% и на ипотечните кредити с близо 60%.

Уникредит Булбанк отчита най – високите печалби в сектора – 425 млн. лв. за 2019 година, активи от 21.6 млрд. лв. и пазарен дял от 19%. Още по темата можете на научите тук.

Печалбите на банките за януари 2020 г. се свиха с 25 млн. лв.

Спад с 32% отчитат банките за първия месец на 2020 г. в сравнение с печалбите за същия период миналата година. По данни на БНБ, 52 млн. лева са спечелени от 28-те банки, които работят на територията на Република България. Активите на банковата система също са намалеели в сравнение на същия период 2019 г. За 2020 г. са отчетени 114.1 млрд. лева активи – спад от 108 млн. лева.

Брутните кредити и аванси за януари 2020 г. са 94,5 млрд. лева, което е с 16 млн. лв. повече от декември. За януари 2020 г. домакинствата са получили 147 млн. лева повече в сравнение с декември миналата година, а бизнесът с 190 млн. лв. повече. Още за тенденциите във финансовия сектор за януари месец можете да прочетете тук.

Банковите такси за 2020 година

Българската народна банка публикува средния размер на таксите, начислявани от банките на потребители по разплащателни сметки за 2020 година. Данните са изчислени на базата на таксите на 19 банки, които са активни на територията на страната.

БНБ посочва средният размер на таксите:

• за откриване на разплащателна сметка в офис на банка вече е 1,94 лв. За издаването на дебитна карта към нея – 1,42 лв.
• за закриването разплащателна сметка в офис – 3 лв.
• за обслужване на разплащателна сметка в офис - 2,39 лв. на месец
• за теглене на пари в брой от банкомат от банката издател на картата - 0,19 лв. За теглене на пари от банкомат от "друга банка" - 0,98 лв.
• Внасяне на средства по разплащателна сметка в офис на банката до 3652 лева е без такса.

Бихме желали да подчертаем, че посоченият размер на таксите е средно статистически. Таксите на специфичните банки може да са различни от горепосочените суми. Повече по темата на Investor.bg.

България и еврозоната

Финансовият министър Владислав Горанов заяви, че България да влезе в еврозоната само при условие, че “България ще поддържа фиксиран курс на еврото до влизане в еврозоната равен на установения в момента - 1.95583“ – цитират Новините на Нова.

Българите остават скептични към влизането в еврозоната. По данни на Новините на Нова, половината българи са против приемането на евро като официална валута. Само 19% от населението са „за“ такава промяна.

Скептицизма на българина е базиран на притеснения за поскъпване на живота, без увеличение на доходите.

На 30 януари 2020 г. парламентът реши, че България няма да се присъедини към еврозоната, ако не успее да договори влизане при сегашния фиксиран (чрез паричния съвет) валутен курс на лева към еврото в съотношение 1.95583.

Има ли основания за тревога разисква dw.com.

Положителни примери за влизането в еврозоната са Естония и Литва. При присъединяването на Естония към еврозоната през 2011 година, обезценяването на естонската крона е незначително (с по-малко от 0.001%). Литовския литас също запазва стойността си докато не е напълно заменен от еврото през 2015 година.

Притесненията за неизгодна за България промяна на фиксирания курс на лева спрямо еврото са реални. Механизмът на обменните курсове (ERM ІІ) позволява разменният курс спрямо еврото да се колебае в границите на плюс/минус 15% от "централния курс", който е договорен между Европейската централна банка и присъединилата се страна.

Също така, за сега решението на парламента за влизане в еврозоната е политическо. То не е прието и няма силата на закон тоест може да бъде променено. Това поставя на паричната политика изцяло в ръцете на родните държавници, което може да създаде допълнителни притеснения за много от българите.